Начало arrow Виртуална разходка
     
Основно Меню
Начало
Мисия
Информация за посещения
За нас
Виртуална разходка
Филиали
Музейни издания
Партньори и дарители
Новини
Образователни програми
Музеен рожден ден
Връзки към други музеи
Контакти
Търсене
Често задавани въпроси
Профил на купувача
Документи за музея
Архив

Виртуална разходка PDF Печат Е-мейл
Автор НПТМ   
14 March 2013

Виртуална разходка - 360° virtual tour
(автор: Георги Палпурин, Share Bulgaria)

Сбирката от часовници

В Националния политехнически музей се съхраняват колекции от уреди и машини, характеризиращи различни техники и технологии. Сред тях със своята атрактивност се откроява сбирката от часовници. Нейното начало е поставено през 1971 г., когато Киноцентърът предоставя на музея част от съхраняваното там имущество от царския дворец. Между множеството предмети са и 17 часовника от колекцията на цар Фердинанд І и цар Борис ІІІ. Попълването на колекцията е подпомогнато от Георги Хаджиниколов – първият българин, завършил часовникарство в Швейцария, създател на кооперация Зора”и фабрика “Гномон”. Чрез него, а по-късно и чрез наследниците му са открити още много часовници – стенни, настолни, джобни, а също оригинални резервни части и целия т.нар.“сахатчийски” инструментариум. През следващите 30 години сбирката се превръща в една от впечатляващите в Югоизточна Европа – около 500 часовника, обединяващи постиженията на механиката и високото художествено майсторство на часовникарите от ХVІІ, ХVІІІ и ХІХ в. Предметите в тази колекция са в няколко групи – кулни и гарови часовници, джобни часовници и хронометри, стенни и настолни часовници, часовникарски инструментариум.

 

Миньорски лампи

Националният политехнически музей притежава единствената в страната ни пълна колекция от миньорски лампи, използвани по българските земи от древността до наши дни. Част от нея е личната сбирка от носимо руднично осветление на инж. Евгени Майрович, попълвана от него в продължение на десетилетия – от 1926 до 1971 г., когато я откупува музеят. Колекцията съдържа близо 70 миньорски лампи, които показват цялото разнообразие в историческото развитие на този неразделен спътник на миньора при проникването му в земните недра – от глинените лампи, идентични с домашните, използвани в старите тракийски рудници до специално предназначените за работа при опасност от газ “гризу” предпазни и индикаторни лампи. В зависимост от епохата на употреба, от вида на горивото и предназначението им лампите от колекцията са обособени в няколко раздела: антични – маслени керамични лампи с открито или закрито блюдо; средновековни – маслени железни лампи тип “Уншлит” с открито блюдо, с или без притискач за фитила; закрити маслени метални лампи тип “питка” и тип “жабка”, разпространени у нас непосредствено след Освобождението; предпазни лампи /маслени или бензинови/ с различни конструктивни решения при запалването им; карбидни лампи; електрически /акумулаторни/ лампи.

Звукозаписваща и звуковъзпроизвеждаща техника

Особено интересна за ценителите на музиката и любителите на предмети с антикварна стойност е колекцията от звукозаписваща и звуковъзпроизвеждаща техника. Събирана систематично от създаването на музея, днес тя наброява над 80 предмета и обхваща периода от зората на звукозаписа /фонографът на Едисон/ до появяването на касетофона. Колекцията отразява основните етапи, през които преминава усъвършенстването на този вид техника, за да се подобри качеството на звукопредаването, без да включва съвременните технологии, основаващи се на използването на лазерите и компютрите. По обясними причини, образците, свързани със звуковъзпроизвеждането са много повече, но във фондовете на музея могат да се видят и звукозаписващи грамофони “Торенс”, произведени през 30-те и 40-те години на ХХ век и използвани до средата на 50-те в наши звукозаписни студиа, както и студийни магнетофони и богата колекция от фонографни ролки, грамофонни плочи, грамофонни матрици. Много ценни са плочите, произведени в първата българска фабрика за грамофонни плочи “Симонавия”, създадена през 1924 г. Разнообразието на грамофони от ерата на механичния звукозапис в колекцията е най-голямо. Любопитство предизвикват портативните грамофони “Теди”, “Колибри”, “Бижуконцерт”, “Пайлард”, “Микифон” и др.

 

Геодезически уреди

В началото на ХХ век много българи изучават инженерни дисци-плини в развитите европейски страни. Завършвайки висше строител-но или геодезическо образование, младите български инженери закупуват произвеждани в Европа геодезически прибори, с които започват своята дейност в Родината. Така в България се среща най-различна геодезическа и картографска техника от повече от столетие. Колекцията геодезически уреди отразява разнообразието на видовете инструменти /за измерване на дължини, за измерване на ъгли и за определяне на височини на точки от земната повърхност/, произведени от различни фирми, някои от които съществуват и днес – “Керн” и “Вилд” от Швейцария, “Касел” и “Цайс” от Германия и др. Общо колекцията включва над 100 уреда за теренни измервания и над 30 инструмента за кабинетна работа по съставяне на планове и карти, картографски измервания и пр.

 

Физични уреди


Колекцията от физични уреди се състои от над 150 екземпляра, по-голямата част от които са безвъзмездно предадени на музея от съхра-нилите ги преподаватели от Физическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.  Най-старите са закупени през 1884 г. от Виена за обзавеждане на кабинети по физика в нашите училища. Описание на някои от тях могат да се открият в литерату-рата, издавана през ХІХ век, съхранявана в научния архив и специализираната библиотека на музея. В тази колекция са и първите зрителни тръби, с които започва дейността си през 1894 г. Астрономическата обсерватория в София – телескопите на автора на Рибния буквар д-р Петър Берон и на първия преподавател по астрономия у нас Марин Бъчеваров.

 

Автомобили

Централно място в колекцията от автомобили заема лек автомобил “Форд А”, произведен през 1928 г. Лъскавата лимузина е възстановена с професионалната намеса на специалисти от Форд Мото Пфое. За интересуващите се от историята на автомобилната техника твърде любопитен е и триколесният “Месершмит КР 200”. Произведен е през 1952 г. в Германия от самолетните заводи “Месершмит”. В хранилищата на музея се пазят още реликви, илюстриращи развитието на автомобила през годините на миналия век – “ФИАТ 509” от 1924 г., “Татра” от 1939 г., “Пакард”, “Понтиак”, “Опел”, ЗИС, “Победа”, ГАЗ и др. Типичен представител на малките автомобили е популярният у нас през 1937 – 39 години “ФИАТ 500-Тополино”. Освен автомобили, в музея се съхраняват и други видове транспортни средства – мотоциклети /сред тях и първите, произведени в България/, велосипеди и др.

 

Битова техника


Един друг, по-интимен ъгъл към света на техническите постижения предлага колекцията битова техника. От страниците на възрож-денския печат са първите възторжени и наивни разкази за чудесата на домашните машинки. Богатата и изключително разнообразна сбирка ежедневна техника илюстрира в голяма степен модернизирането на българския бит от Освобождението до средата на миналия век. Тя включва образци с различно предназначение – машинки за мелене на кафе, орехи, месо, за формоване на юфка, за рязане на тютюн и пури, за печене на хляб и кафе, за приготвяне на сладолед и много други. Колекцията допълват първите перални машини /сред тях особено интересна е тази от вибриращ тип/, ръчна прахосмукачка, ръчни миксери, ютии – от термични и спиртни до електрически, различни видове електроуреди. Към сбирката се числят затварящи и заключващи механизми – ключалки, брави, катинари. В голямата си част, дело на български майстори, те впечатляват с оригиналните си и хитроумни решения.

 

Съобщителна техника

Съобщителната техника обхваща 3 колекции:

  • телеграфни и телефонни апарати
  • радиоапарати
  • телевизионна техника

Музеят съхранява няколко морзови телеграфни апарати от началото до 40-те години на ХХ в., производство на фирмите "Сименс и Халске"- Берлин и "Декерт и Хомолка"- Будапеща, както и далекопишещите машини СТ-35- съветско производство, 30-те год. на ХХ в., английската "Крийд" и източногерманските рулонни и лентови телетипни машини "R.F.T." от 60-70-те год. на ХХ в. Сбирката от телефонни апарати включва стенни и настолни телефонни апарати от началото на ХХ в., популярното през 40-те години на ХХ в. производство на "Сименс", военно-полеви телефони германско и българско производство, четири,пет и повече линейни номератори. Интерес представляват експонираните в залите на музея два оперативни шкафа от номератор за 600 поста, производство на  "Сименс "- 1930 г., работил до средата на 2000 г. в Съдебната палата.

Изключително богатата колекция радиоапарати включва над 130 експоната. Най-ценни в нея са радиоприемникът за сигнали точно време, доставен в България от Париж през 1925 г. за Астрономическата обсерватория при Софийския университет и радиоапаратът “Радиола” - един от първите внесени у нас. Освен известните в цял свят марки радиоапарати “Филипс”, “Телефункен”, “Блаупункт”, “Саба” и др., колекцията съдържа и произвежданите в България през различните години радиоприемници “Тулан”, “Бралт”, “Ира”, “Христо Ботев”, “Концерт”, “Септември”, “Мелодия”, “Акорд” и др. Колекцията допълват каталози, брошури, рекламни издания и други материали, съхранявани в основния фонд и научния архив на музея.

Освен първите български телевизионни приемници "Опера", "Кристал", "Вихрен" колекцията телевизионна техника, включва и няколко униката, с които е поставено началото на телевизията в България : електронно-лъчевата тръба, на която е получено първото телевизионно изображение в България през 1954 г. , както и конструираната от колектив преподаватели от МЕИ /дн. Технически университет/ телевизионна камера. Съхранява се и цветният телевизионен приемник “Телефункен”, доставен в Научно изследователския институт по съобщения за тестване на телевизионното изображение при преминаването от система SECAM към система PAL.

 

Изчислителна техника

Колекцията изчислителна техника проследява развитието на техническите средства за пресмятане от най-простите, използвани от различните цивилизации в древността до персоналните компютри. Тук се включват прототипи на античните абаци, индианското “кипу”, разпространеният в българските земи “рабош”, дървените сметала, аритмометрите, механичните касови апарати от края на ХІХ век, механичните и електрически сметачни машини, първите български електронни калкулатори “Елка”, първите български персонални компютри “Правец”.

 

Пишещи машини

Колекцията пишещи машини съдържа няколко групи, разделени според начина на отпечатването на знаците /букви и цифри/ и разположението на печатащите елементи. Съдържа повече от 90 експоната.

 

Фото и кинотехника

Колекция фото и кинотехника включва около 580 предмета, сред които най-голям е броят на меховите камери с различни формати. Сред тях особен интерес предизвикват няколкото ателиерни и ролфилмовите широкоформатни камери “Кодак” с пневматични затвори от началото на ХХ век. По многочисленост следват еднообективните тип “Лайка”, бокскамерите, двуобективните и детективските фотокамери. Колекцията съдържа също стерео-фотоапарати, аерофото и панорамни апарати. От мемориална гледна точка голяма стойност има дървената магазинна камера “Ханс Пьок”, използваща 12 стъклени плаки, с която е работил художникът Ярослав Вешин, илюстрирал събитията от Балканската война. Кинотехниката е представена главно от малкоформатни киномашини и кинокамери. Любопитни са дървените камери “Ернеман” и “Курт Шимпф”, с които са си служили пионерите на българското кино.

 

Музикални инструменти и механизми

Музиката също намира място във фондовете и постоянната експозиция на музея, като се събират и популяризират различните технически средства за възпроизвеждане на музикалната творба. Колекцията музикални инструменти и механизми съдържа предмети от последните два века, които освен с техническите си достойнства имат и качествата на произведения на изкуството – музикални кутии, латерни, полифони, хармониуми, механично и електромеханично пиано, струнни инструменти с оригинални конструкции и др. Музеят съхранява първият и досега единствен български електроорган, конструиран от изобретателя Крум Генов през 60 –70-те години на миналия век.

Последна промяна ( 16 March 2017 )
 
< Предишен


  • Bulgarian
  • English
Кой е онлайн?
В момента 1 гост онлайн
Последно публикувано
     

Този сайт е осъществен с подкрепата на ТехноЛогика


..:: Създаден от Мария Станчева ::..